САМООБЛАДÀВАМ СЕ, -аш се, несв.; самообладàя се, -àеш се, мин. св. самообладàх се, св., непрех. Рядко. Книж. Проявявам самообладание. Катя разбра накъде клонят неговите подозрения, но нищо не отвърна. Боеше се да не се издаде. А в тоя миг тя наистина твърде мъчно би могла да се самообладае. Ст. Чилингиров, РК, 76. Петко (развълнуван, но като се мъчи да се самообладава): – Даскале! Ти, като си ме смятал за крадец, защо си дошъл тук! П. Тодоров, Събр. съч. II, 361. Мъдростта и самообладанието спадат към висшите човешки добродетели. Който е мъдър, той може и да се самообладава, и обратно, който умее да се самообладава, той, до известна степен, е и мъдър. ИС, 1908, кн. 4-5, 22.